За мен

  Добре дошли!

Прясно отпечатана хартия мирише изумително!  

 

  

 

  Надявам се житейските истории и излетите от мен емоции между редовете да взривят в душите ви експлозия от чувства и размисли. Всяка дума, изписана на тези страници се е родила в сърцето ми, отекнала е в душата ми като ехо и се е предала на белия лист, отпечатвайки дълбока следа в моя живот. Ще се радвам да докосне и вас, читатели.

Сборникът "Живот на 360 градуса" може да се поръча:

Ел. книга:  helikon.bg   Цена: 5.00лв.

Печатна книга: 

Цена: 14лв + пощенски разходи

Поръчка на имейл адрес: daniella_paskova@abv.bg както и чрез съобщение на личния ми профил във фейсбук: Даниела Паскова

или в  ел. книжарница elixiria.bg

Доставка по куриер с наложен платеж или чрез пощенска пратка.

Издателство „МАБИС”

Страници: 192

Приятно четене!

Даниела Паскова

Белият лист

  Надявам се да прекарате приятни мигове на тези страници.

Със споделянето на тук написаното целта ми е  да предизвикам чувства и зареждащи емоции.   Нека се усмихваме по-често на живота и да не позволяваме той да ни "приземява" на всяка крачка.

Летете!!!

   Любовта ми към писането си остана от детството. Вече осъзнатото детство, когато в училище трябваше да започнем да пишем есета. Часът ми минаваше неусетно. Не пишех чернови, защото нямаше време. Пишех заглавието и вече нищо не помнех. Мислите се лееха сами в думи и изречения и ръката едва успяваше да ги запише. Философски и житейски теми, на които съучениците ми се смееха или не разбираха, още повече да разсъждават по тях. За мен писането не беше трудно. Просто сядах с един бял лист и превръщах мислите си в думи. 

   Преди около година и половина-две ми се прииска да запиша нещо. Седнах пред лаптопа и започнах. Не прочетох после какво бях писала, но самия акт на писането ме накара да се почувствам толкова свободна. Излях чувствата си на клавиатурата и затворих документа. Станах и душата ми летеше, а усмивката не слизаше от лицето ми. Нирвана! Как човек да устои на това изкушение.
   „Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.”- е казал великият Оскар Уайлд.
   За мен е върховно изкушение да пиша. Отдадох му се... Но не се отървах от него, напротив - пристрастих се. Почувствах се силна. Научих се да контролирам въображението и мечтите си. Можех да се пренеса навсякъде и чувствата не отстъпваха по нищо на чувства от реалния живот. Понякога сивото ежедневие ни смачква и нищо не можем да направим. В света на пишещия това не може да се случи. Пишещия притежава сила, която го прави недосегаем за външния свят, когато иска да се скрие и обичан от всяка жива твар по Земята, когато се гмурне в света на въображението. Минало, реалност, бъдеще... кой може да те спре да отидеш където си пожелаеш? Сила, която опиянява и оставя душата емоционално задоволена.

   Сега пиша. Дали съм писателка, не зная. Оприличавам се може би като творец, тоест създавам „нещо”, казано на прост език – „драскач”. Представете си нещо сега:    Седи човек... в къщи на стола до масата. Тихо е. Той гледа в нищото. Мислите му се блъскат в главата. Дали са тревожни, уплашени или радостно възбудени няма значение. Пред него – лист хартия и молив. Заглежда се в молива и го хваща с пръсти. Насочва ръката си към белия лист и започва да рисува нещо – черта, окръжност, фигура... Мисълта му продължава начертаната си посока – лети и се блъска в невидими препятствия, преодолява ги неусетно или се забавя при трудните моменти. Ръката на драскача повтаря за пореден път линиите на фигурата. Те стават дебели и грозни, докато не започне да чертае новата фигура. И така... докато не остане празно място на белия лист. Времето му свършва. Става, смачква листа с ненужните никому драсканици и го хвърля в кофата за боклук....   Може би аз съм „драскач”, който вместо да чертае фигури облича мислите си в думи. Вместо да повтаря една линия докато стане дебела и грозна, чертае нова. Вместо да смачква после листа и да го хвърля в боклука, го прибира грижливо в папка и когато той узрее и стане готов за чужди очи, го облича в рамка и излага на показ. Ако този изписан лист докосне душевността на дори един читател, удовлетворението е пълно.

   Искам това, което пиша да докосва, да разплаква, да ядосва, да усмихва… да предизвиква мечти, копнежи, надежди… да кара въображението да лети и да приземява с трясък тези, които не са слизали на земята отдавна.

   Белият лист не казва нищо. Изпишеш ли го, може да преобърне света ти...

Из сборник с разкази "Живот на 360 градуса"

Даниела Паскова